We use cookies to personalise content and ads, to provide social media features and to analyse our traffic. Read more…
Thursday
05
APR

Krassimir Terziev - Images Staring at Images - solo show

18:30
20:30
SARIEV GALLERY
Event organized by SARIEV GALLERY

Get Directions

Category
#var:page_name# cover

[scroll down for English]

SARIEV Contemporary, Пловдив
представя:

Красимир Терзиев

Втренчени образи
самостоятелна изложба

5 април – 28 май 2018
Откриване 5 април, 18:30 в присъствието на художника


SARIEV Contemporary, Пловдив има изключителното удоволствие да представи „Втренчени образи“, първа самостоятелна изложба на Красимир Терзиев в галерията. Изложбата ще се състои между 5 април и 28 май 2018 г. в пространството на галерията.
Изложбата ще бъде открита на 5 април 2018 г. от 18:30 ч. в присъствието на художника.

Текстът към изложбата е от Светлана Куюмджиева

-
От воайорството до визионерството

“Над мен, за мен, затваряйки ме в себе си, обгръщайки ме все по-близо, беше Вечността, това, което беше преди началото и което триумфира в края; тази огромна празнота, в която всяка светлина и живот и същество е само тънкото и изчезващо великолепие на падащата звезда, студа, спокойствието, тишината – безкрайната и последна Космическа нощ.” – Хърбърт Джордж Уелс, “Първите хора на луната”, 1901 г.

Космосът е най-успешната метафора за всичкото, всеобхващащото и всмукващо в своя вакуум, недостъпно и съвършено всичко. Идеалната стерилна среда за съзерцание, упокояваща и приютяваща, в която човек може да пребивава само чрез напредъка на технологиите или на научната фантастика. Затова винаги образът му се появява някъде помежду им, където се намират и работите на Красимир Терзиев.
От няколко години той с огромно търпение и постоянство опитомява Космоса, най-вече като своя лична ескейпистка фантазия, в която малко по малко и много внимателно пренася цивилизационен багаж. И колкото по-населен е неговият Космос, толкова по-пусти и необитаеми са парчетата земна реалност, които изследва и пресъздава най-често през хладното око на камерата. Така, както етаж по етаж, прозорец след прозорец, погледът на дрона пълзи нагоре по олющената мазилка, докато не засече единствения обитател на този дом, за да се втренчат един в друг.
“Between Flashback and Déjà-vu II” (2016) e видео, боравещо с инструментариума на киното, което създава напрегната драматургия от прости технически трикове. Тази стратегия артистът използва и за други свои видео работи, където средата обикновено е изчистена от човешко присъствие. За заснемането му Красимир Терзиев дори не напуска територията на работното си пространство, на ателието. Осъществява експеримента изцяло в лабораторни условия, хиперболизирайки с естествената пустота на жилищния блок, в който се намира то.
Играта на роли между наблюдавания и наблюдаващия може да бъде доста сложна, особено когато Космосът е дори в мобилния ти телефон и във всеки един момент можеш да видиш и сам себе си отгоре. Но Краси Терзиев я постига с философска лекота, ползвайки дистанцията на вечното извънорбитално спокойствие дори и на най-близки разстояния.
Въпреки иронията на вселенския бъг с животни, хора и техника в лунен пейзаж или силует на палма, очертан върху “Синия мрамор” (познатият образ на планетата Земя, заснета от Космоса), неговото проникване отвъд е някак носталгично и архивно, повтарящо отново и отново първите крачки на човека като “флашбак”, твърде далеч от съвременната корпоративна концепция с летящата кола, понесла фамозния цитат от “Пътеводителя”.
На нея Красимир Терзиев може да отговори с “Yet to be titled” (2018) в онази ретро стилистика на фототапет, в която Космосът е битовизиран на нивото на многотиражен екзотичен пейзаж, подобно на по-ранните му работи – “Лунен рай” (2013) и “Семейство” (2015).
“Apollo Albino Programme” (2017) е част от проекта “The Image is no longer available” – надпис, с който обикновено се обозначава грешка или внезапна липса в системата. Този сбъркан “Ноев ковчег” намира продължение с “Apollo Melanist Programme” (2018), отново представен в кода на специална космическа програма. Много преди хората, в Космоса политат животни – маймуни и кучета и манипулирани изображения като тези.
Всъщност, в изкуството на Красимир Терзиев ако Космосът е пътуване, то е насочено не навън, а навътре към себеопознаване във всеки смисъл, с откривателската енергия на първите хора. Пътуване, което не завършва с угасването на монитора и още вперения в него образ на артистичното, социалното, виртуалното, приемливото аз.
“Monument to the Time Elapsed II” (2016) е поредното мъртво устройство, в което за последно художникът е видял само себе си. Но тук то е също възможност за него да се разкрие като участник в космически необхватните отношения между образ и зрител.

Светлана Куюмджиева

-

Красимир Терзиев е интердисциплинарен художник и изследовател, чиято работа обхваща разнообразни медии, включително видео/филм, фотография, живопис/рисуване и текст, поставяйки под въпрос границите между реалността и фикцията, като същевременно изследва разнообразните преходи и напрежения между глобализирания свят, доминиран от огромното многообразие от символични изображения, и неговите материални основи в технологичния, физически и човешки "хардуер".
Той притежава докторска степен по Културна антропология от Софийския университет (2012) и магистърска степен по Живопис от Националната художествена академия, София (1997).
През 2015 г. има самостоятелна изложба "Между миналото, което предстои да се случи и бъдещето, което вече е било" в Националната галерия, София с куратор Яра Бубнова. Наскоро участва в изложби в галерия "Структура" (София, 2017 г.), Argos Centre for Art & Media (Брюксел, 2017, 2016, 2015), галерия Gaia (Истанбул, 2017), SARIEV Contemporary (Пловдив, 2017, 2016), фондация Osage Art (Хонг Конг, 2015 г.), Garage Museum of Contemporary Art (Москва, 2015 г.), Moderna Galerija (Любляна, 2015 г.).
Той е автор на академичната монография "Ре-композиция. Автор, медии и произведения в епохата на дигиталното възпроизводство" (Изток-Запад & ИСИ-София: 2012) и в момента е член на програма Advanced Academia на Центъра за академични изследвания - София.
Творбите му са част от публичните колекции на Centre Pompidou/MNAM; Arteast 2000+ Collection, Moderna Galerija Любляна; Софийска градска художествена галерия и други.

-

[English]

SARIEV Contemporary, Plovdiv
presents:

Krassimir Terziev

Images Staring at Images
solo show

5 April – 28 May 2018
Opening 5 April, 18:30 in the presence of the artist


SARIEV Contemporary, Plovdiv is pleased to present “Images Staring at Images”, first solo show of Krassimir Terziev at the gallery. The exhibition will take place from 5 April to 28 May 2018 in the gallery space.
The exhibition opens on 5 April 2018 at 6:30 pm in the presence of the artist.

Exhibition text by Svetlana Kuyumdzhieva

-
From voyeurism to being a visionary

“Over me, about me, closing in on me, embracing me ever nearer, was the Eternal, that which was before the beginning and that which triumphs over the end; that enormous void in which all light and life and being is but the thin and vanishing splendour of a falling star, the cold, the stillness, the silence, - the infinite and final Night of space.” – Herbert George Wells, “The First Men in the Moon”, 1901.

Space is the best metaphor for the totality of things, the all-encompassing, sucking into its vacuum, inaccessible and perfect totality. The perfect sterile environment of contemplation, offering peace and sanctuary where man may dwell only thanks to the development of technology or of science fiction. So its image always pops up somewhere in between the two, where Krassimir Terziev’s works are also to be found.
For several years now he has been taming outer space with great patience and perseverance, mostly as his own escapist phantasy to which, little by little and very carefully, he has been moving civilizational baggage. And the more populated his outer space is, the emptier and more uninhabited the pieces of earthly reality he studies and recreates, most often through the cool eye of the camera. Just as, floor by floor, window by window, the drone’s gaze crawls up the hulled plaster until it detects the house’s only inhabitant and they stare into each other’s eyes.
“Between Flashback and Déjà-vu II” (2016) is a video using cinematic means of expression to create tense drama through simple technical tricks. The artist has already used this strategy in other video works where the environment is usually cleansed of human presence. Krassimir Terziev has shot it without even leaving his working space, his studio. He has conducted this experiment entirely in laboratory conditions, hyperbolizing the natural emptiness of the residential block where his studio is.
The role game between observed and observant can be very complex, especially when outer space is even in your mobile and you can see yourself from above at any moment. But Krassi Terziev has mastered it with philosophical ease, applying the distance of eternal extraorbital calm even at the closest distance.
Regardless of the irony of the universal bug with animals, people and machines in a lunar landscape or the silhouette of a palm tree on the “Blue marble” (the well-known image of planet Earth captured from space) his reaching beyond is somehow nostalgic and archivist, repeating again and again man’s first steps as a flashback, too far removed from today’s corporate vision of the flying car, bearing the famous quote from “The Hitchhiker’s Guide to the Galaxy”.
What Krassimir Terziev can offer as a response to this corporate vision is his work “Yet to be titled” (2018) done in the retro style of photo wallpaper where outer space has been reduced to the everyday at the level of a mass issue exotic landscape as in his earlier works “Lunar Paradise” (2013) and “Family” (2015).
“Apollo Albino Programme” (2017) is part of a project entitled “The Image is no Longer Available” – a message which normally signals an error or a sudden lack in the system. This confused Noah’s Arch is continued in “Apollo Melanist Programme” (2018), also presented in the code of a special space program. Long before man, animals went into space – monkeys and dogs and manipulated images such as these.
Actually in Krassimir Terziev’s work, if space is a journey it’s one directed not out but inwards, towards knowing yourself in every sense, with the exploration energy of the first humans. A journey that doesn’t end with the turning off of the monitor and the image of the artistic, social, virtual, acceptable self, staring into it.
“Monument to the Time Elapsed II” (2016) is another dead device, the last one in which the artist saw nothing but himself. Only here it’s also an opportunity for him to show himself as an active participant in the cosmically unfathomable relationship between the image and the viewer.

Svetlana Kuyumdzhieva

-

Krassimir Terziev is an interdisciplinary artist and researcher whose work spans a diversity of media, including video/film, photography, painting/drawing, and text, questioning the boundaries between reality and fiction, while exploring the manifold transitions and tensions between a globalized world, dominated by overwhelming multiplicity of symbolic imagery, and its material groundings in technological, physical and human ‘hardware’.
He holds a PhD in Cultural Anthropology from Sofia University (2012) and an MA degree in Painting from the National Academy of Arts, Sofia (1997).
In 2015 he had a solo exhibition “Between the Past That is About to Happen and the Future That Has Already Been” at the National Gallery, Sofia, curated by Iara Boubnova. Recently he showed work in exhibitions at Structure Gallery (Sofia, 2017), Argos Centre for Art & Media (Brussels, 2017, 2016, 2015), Gaia Gallery (Istanbul, 2017), SARIEV Contemporary (Plovdiv, 2017, 2016), Osage Art Foundation, (Hong Kong, 2015), Garage Museum of Contemporary Art (Moscow, 2015), Moderna Galerija (Ljubljana, 2015).
He is the author of the academic monograph “Re-composition. Author, Media and Artwork in the Age of Digital Reproduction” (East-West & ICA-Sofia: 2012) and at the moment is a fellow in Advanced Academia Programme of the Centre for Advanced Studies - Sofia.
His work is part of the public collections of Centre Pompidou/MNAM; Arteast 2000+ Collection, Moderna Galerija Ljubljana; Sofia City Art Gallery among others.